Master Mimi и неказаното "сбогом"

Пясъчният човек се бе настанил в една от десетките стаи за гости в замъка на ММ от седмици и не искаше да си ходи. Появяваше се само за да преспи, на другия ден казваше добро утро и заминаваше. Обаждаше се от време на време, криеше се от време на време, но вещите му бяха в замъка, така че все се връщаше, поне за да се преоблече.

А тя нямаше време да си играе точно сега, все пак е зима, а това е най-трудния сезон за управление, но на него като че ли не му пукаше. Той обожаваше тези игри.

Понякога, преди да заспи пясъчният човек неволно протягаше ръка към празната половина на леглото си и сякаш прегръщаше спомена за нея. В тези моменти в съзнанието на ММ пристигаше мисълта за него с вкус на лайм и аромат на мента. А тя се мъчеше да я прогони с други спомени за други хора, от други моменти, в други галактики, по същото време. След минути заспиваха, гушнали по един неосъществен спомен един за друг, а на другия ден едно тъжно "добро утро" ги пазеше на безопасно разстояние, за да не се наранят. И така ден след ден след ден..

Всичко щеше да приключи скоро, но никой не знаеше как, а и никой не питаше. Чакаха времето да им каже, а то, горкото, беше болно..