Смяна №8

Смяна №1

- Ето, облечи ризата ми и се разходи из стаята, а аз ще направя няколко снимки.
- Забрави! Не приличам на нищо. Гримът ми е размазан, косата ми е рошава..
- Идеална си! Моля те!
- Добре, но ако не ги харесам, ще ги изтриеш!
- Дадено. Сега искам просто да се разходиш, като току що станала нежна, естествена. Забрави, че съм тук... Така-а-а, идеално!

Смяна №2

- Сега искам да си секси! Гали я, прегърни я! О, да! Легни върху нея! Прави любов с нея... Все едно е бутилка Coca Cola в реклама на Coca Cola...
- Ха-ха-ха, бутилка.
- Не се смей де :)

Смяна №3

- Искам да си щастлива и влюбена. Мъжът на мечтите ти е в леглото ти, ставаш обличаш неговата риза и отиваш да му направиш палачинки с домашно сладко от диви ягоди и силно кафе. Усмихни се де!
- Пффф, до кога ще си играем?
- Потрай още малко, почти на средата сме.
- Офффффф..
- Щастлива!

Смяна №4

- Ти я мразиш. Тя ти напомня на него, а той разби сърцето ти, носеше я когато ти изневери с онази барманка, как й беше името...
- Рейчъл!
- Ха-ха, да, Рейчъл. Ти си бясна, разкъсай я!

Смяна №5

- Легни върху леглото, присвий крака към стомаха си и бъди тъжна. Току що си изгубила някого много важен, целият ти свят се е срутил и само тази риза те стопля...

Смяна №6

- Страх те е.
- От какво?
- Амм... От паяци! Ти се страхуваш от паяци. Ей там има един...
- Къде, къде?
- Спри да подскачаш, няма нищо... Ризата ми ще те пази! Ха-ха

Смяна №7

- Ти си властна, горда, егоистична кучка!
- Да, знам! :)
- Ха-ха-ха.. Един ден ще постигнеш много.
- Ще бъдеш ли там?

Смяна №8

- Секунда да спусна щорите. Налей си чаша вино. Сега седни на креслото и се отпусни. Имала си тежък ден. След много пререкания най-накрая подписаха договора. Уморена си, но е сладко. Достигна върха, време е да си починеш...
- Свърши ли?
- Още две. Готово! Страхотна си!
- Обичам те!





- Спах с онази барманка, Ема.
- .......................


един ден...

Има толкова много неща, които искам да ти кажа, но...


един ден!



дай ми




Дай ми нещо, върху което да помисля?













Много рано вторник сутринта (here comes your man)


Харесвам начина, по който ме гледаш рано сутрин, когато си на сантиметри от лицето ми, а миглите ти бавно трептят надолу нагоре, разлюлени от клепачите. Тогава очите ти греят и всички искри се изстрелват от тях и се разбиват в хиляди посоки върху лицето ми.

Харесва ми, когато устните ти плавно се изкривяват в думи без звуци и как след секунди тези думи се сливат с моите, и всичко избухва в невидима златиста светлина.

Харесва ми, когато леко галя бутоните по клавиатурата преди да ти изпратя съобщение и леката усмивка, която изниква на лицето ти, когато го получиш. Харесва ми тъпия звук от стъпалата ти, когато се задаваш по коридора и нежното почукване по вратата преди да влезеш, което като че ли нашепва here comes your man.




Сбогувания........



Поеми си въздух, поеми го дълбоко. Затвори очи, понякога помага. Сега усили звука и просто слушай. И аз ще слушам.

Не ми говори, казали сме си всичко. И не мисли за мен, нищо, че аз мисля за теб, ей сега ще спра. Не се чуди как съм, не съм добре. Не ми липсваш... Просто някак ми е празно.


Не ме търси, изкуствено е, достатъчно сме лъгали околните. И въпреки че в съзнанието ми отново се прокрадва плашещата мисъл, че може би си тук за да останеш, знам, че не бива. Ние не умеем да сме заедно.


Да, ужасена съм, но няма да си тръгна. Никога не си заминавахме от гордост, бягахме от страх. Но каквото ще става, да става, аз съм тук, няма да мърдам. И моля те, не ми дръж ръката! Нали все доказваме, колко сме силни. Нека видим..

Не, няма да сме щастливи, нито сега, нито утре, нито скоро, нито с теб, нито с някой друг. Обречени сме вечно да искаме повече и да не се задоволяваме с ничие "всичко".

Много хора наранихме. Все им повтаряхме, колко са добри, но ние не сме. И всички искаха да ни променят, да ни нагаждат към себе си.


Само аз те приех какъвто си, само ти не искаше да ме променяш... Всъщност защо дойде? Казах ти да не го правиш. Пак си сам, нали? Ти идваш само, когато си сам. Болеше ли я много? Крещеше ли? Теб не те боли, нали, но ти е някак празно...

Ела насам и ме прегърни, само ти ме стопляш, а ми е студено ей тук, около празнината.

Ако искаш пренощувай тук, но си тръгни преди да се събудя. Мразя сбогуванита...



Master Mimi и мушмулите

Тих и вледеняващ вятър, с цвят на розово масло и аромат на зима, леко се прокрадна през прозореца от разтопена кафява захар и с бавни и спокойни стъпки достигна леглото на ММ. Издърпа завивката и остави едно малко шоколадово яйце на възглавницата до главата й.

От внезапната хладина, която усети, ММ се пробуди, издърпа си обратно завивката и видя доставката. Взе яйцето и го разклати. От вътре се чу нежен звън на приятна изненада. Тя свали опаковката, разчупи шоколада и отвори малката кутийката. От нея се изтърколиха два зелени мушмула и малка бележка. В нея с пишеше:


Добро утро, мила!


Дано не съм те събудил твърде рано, но умът ми се измори от непрекъснатото мислене, какво трябва и какво не трябва да правя. Представям си те как си стоиш на елипсовидната тераса и гледаш навън. Трябва да е красиво по това време на годината, с всички тези падащи листа, носещи се като въглени от горящи дървета. Времето тук си е същото...

Всичко, което правя сега е да работя. Всеки ден води към следващия. На моменти се чувствам като отпадък. Тогава излизам за да си почина, но покоят рядко идва и ако това стане, не мога да се прибера, защото вкъщи е прекалено тихо. Изглежда, че още не съм свикнал да бъда сам, а всичко около мен се е променило.

Мисля за теб, може би дори по-често от колкото трябва. Димът около мен остаря, а дрогата, която вземам не е много добра...

Ще ми се обадиш ли, дори и да е станало късно. Имам нужда от малко помощ. Само да чуя гласът ти и да ми кажеш, че ще бъда добре, защото всичко около мен се промени, но градината с парещи мушмули, която посади си е все същата..


След като ММ прочете и последната точка, бележката се запали и студеният вятър отвя пепелта обратно през прозореца от разтопена кафява захар. ММ взе двата мушмула и ги остави до прозореца, за да узреят.

Тя не ги изяде, те узряха, изгоряха, пепелта им се разпиля. Тя се обади, но сигналът "свободно", отекваше в пространството с часове. Сигурно, той беше излязъл, за да си почине. Дори и да не му го каза, ММ знаеше, че той ще бъде добре, но за себе си все още изпитваше съмнения...


Ladies in Black!

Моля, не си играйте така с косата си!

Гледах го няколко пъти за да преценя дали ми харесва или не, защото ДА, чакането наистина свърши, но нямам сериозното усещане, че си е заслужавало(същото изпитах с Here I Am на Usher, който в сравнение с Confessions си беше чиста боза - Sorry Usher, my love, но не мога повече да го крия) и другата песен "Hard", която чух от албума не ме изкефи особено.

Не знам, очаквах нещо скандално, нещо Hyper Fashion и Brand New, а това прилича по-скоро на "създадох си име и то ще работи за мен"...




Amerie от своя страна си ме изкефи от първия път. Сносно видео, сносна песничка, black, hard, hot, не съм видяла по-малко от колкото очаквах и това ме зарадва.


Solange обичам, защото страшно много ми напомня на сестра си Beyonce, а и защото много се старае да избяга от това! На вашето внимание представям T.O.N.Y.


Enjoy them!

Followers