Master Mimi и мушмулите

Тих и вледеняващ вятър, с цвят на розово масло и аромат на зима, леко се прокрадна през прозореца от разтопена кафява захар и с бавни и спокойни стъпки достигна леглото на ММ. Издърпа завивката и остави едно малко шоколадово яйце на възглавницата до главата й.

От внезапната хладина, която усети, ММ се пробуди, издърпа си обратно завивката и видя доставката. Взе яйцето и го разклати. От вътре се чу нежен звън на приятна изненада. Тя свали опаковката, разчупи шоколада и отвори малката кутийката. От нея се изтърколиха два зелени мушмула и малка бележка. В нея с пишеше:


Добро утро, мила!


Дано не съм те събудил твърде рано, но умът ми се измори от непрекъснатото мислене, какво трябва и какво не трябва да правя. Представям си те как си стоиш на елипсовидната тераса и гледаш навън. Трябва да е красиво по това време на годината, с всички тези падащи листа, носещи се като въглени от горящи дървета. Времето тук си е същото...

Всичко, което правя сега е да работя. Всеки ден води към следващия. На моменти се чувствам като отпадък. Тогава излизам за да си почина, но покоят рядко идва и ако това стане, не мога да се прибера, защото вкъщи е прекалено тихо. Изглежда, че още не съм свикнал да бъда сам, а всичко около мен се е променило.

Мисля за теб, може би дори по-често от колкото трябва. Димът около мен остаря, а дрогата, която вземам не е много добра...

Ще ми се обадиш ли, дори и да е станало късно. Имам нужда от малко помощ. Само да чуя гласът ти и да ми кажеш, че ще бъда добре, защото всичко около мен се промени, но градината с парещи мушмули, която посади си е все същата..


След като ММ прочете и последната точка, бележката се запали и студеният вятър отвя пепелта обратно през прозореца от разтопена кафява захар. ММ взе двата мушмула и ги остави до прозореца, за да узреят.

Тя не ги изяде, те узряха, изгоряха, пепелта им се разпиля. Тя се обади, но сигналът "свободно", отекваше в пространството с часове. Сигурно, той беше излязъл, за да си почине. Дори и да не му го каза, ММ знаеше, че той ще бъде добре, но за себе си все още изпитваше съмнения...


1 comment:

  1. :) :) Пишеш, хах, вълшебно...

    ReplyDelete

Followers