да и не

Искаше му се да обръща повече внимание на важните неща - да гледа новините, да чете икономически статии, да знае имената на повечето политици или поне професорите си в университета, да си пише редовно домашните, да се интересува повече от работата си, да следи нивото на холестерола в кръвта си, да внимава къде изхвърля боклука си, да пести енергия, да чете повече книги и повече енциклопедии и т.н.

Вместо това, той се гмуркаше във вълните на косата й всеки път щом се доближеше до нея. Броеше примигванията й, докато тя преглъщаше чай и можеше да се храни с целувките й. Не слушаше какво му говори, защото мелодията, която се появяваше в главата му, когато беше с нея, се засилваше с всеки сантиметър близост. За това само отговаряше с да или не, а някаква сила, вероятно късмет, му помагаше да уцелва момента..