Такива малки сигурности ги правеха толкова интересни един за друг.
Например, Нютон знаеше да събира трицифрени числа, но освен това беше убеден, че трицифрено число с цифра на стотиците 3 плюс трицифрено число с цифра на стотиците 3 винаги дават 634, независимо от останалите цифри. Беше единствения в селото, който беше достигнал такива интелектуални висоти и всички го боготворяха.
Везувий обичаше да вечеря магданоз, по 2 3 връзки голи, без овкусители и така всеки първи и втори вторник, всяка сряда и всяка последна неделя на месеца. Някъде беше чул, че магданоза те прави по-висок, а той милия беше 40 см.
Приятелството е странно нещо. Можеха да си споделят долните гащи, но станеше ли дума за селската принцеса, бяха най-големите егоисти на света. Бяха луди по нея, тя по един футболист от съседното село, той по една кръчмарка от столична дискотека, тя по барманката, тя по събирача на боклук, той по майката на шефа си, тя по мъжа си, той по котката, тя по врабчето (най-невъзможната от всички разказани любови в това изречение), то по друго врабче, другото бе лудо по първото. Най-накрая малко взаимност. А колкото до принцесата на селото, казваше се Петифурна, което е достатъчно.
Заедно е сложна дума, която с остаряването на света става все по-трудна за администриране. Но за нашите герои, заедно не беше проблем, трудно им се получаваше отделното, защото да не забравяме, че въпреки че е герой и има десетки споменати и неоткрити таланти, Нютон беше дете и от много времена на време му се налагаше да се прибира вкъщи. Тогава си изпращаха писма в полупрозрачни балони, които никога не стигаха до другия, защото се пукаха в първото дърво по пътя, а не знам дали съм споменавала, но селата им ги делеше иглолистна гора.
Везувий обичаше да вечеря магданоз, по 2 3 връзки голи, без овкусители и така всеки първи и втори вторник, всяка сряда и всяка последна неделя на месеца. Някъде беше чул, че магданоза те прави по-висок, а той милия беше 40 см.
Приятелството е странно нещо. Можеха да си споделят долните гащи, но станеше ли дума за селската принцеса, бяха най-големите егоисти на света. Бяха луди по нея, тя по един футболист от съседното село, той по една кръчмарка от столична дискотека, тя по барманката, тя по събирача на боклук, той по майката на шефа си, тя по мъжа си, той по котката, тя по врабчето (най-невъзможната от всички разказани любови в това изречение), то по друго врабче, другото бе лудо по първото. Най-накрая малко взаимност. А колкото до принцесата на селото, казваше се Петифурна, което е достатъчно.
Заедно е сложна дума, която с остаряването на света става все по-трудна за администриране. Но за нашите герои, заедно не беше проблем, трудно им се получаваше отделното, защото да не забравяме, че въпреки че е герой и има десетки споменати и неоткрити таланти, Нютон беше дете и от много времена на време му се налагаше да се прибира вкъщи. Тогава си изпращаха писма в полупрозрачни балони, които никога не стигаха до другия, защото се пукаха в първото дърво по пътя, а не знам дали съм споменавала, но селата им ги делеше иглолистна гора.
No comments:
Post a Comment