Страх ме е от тези, които ме обичат.
Сама се променям бързо, ненарочно и несъобразително.
Имам чувството, че е минало половината завинаги.
Ако един ден имам син, ще го кръстя Фабиен, евентуално.
Слънчогледът ми е новото любимо цвете.
Привързвам се към вещи, както към хора - веднага и за постоянно.
Вече я няма Бялата лагуна, но пък сервитьорът на плажа си е същият от както бях на осем.
Винаги вярвам в неспазени обещания, лицемерни комплименти и задни мисли.
Мога цял ден да се ровя в старите рокли на мама, да слушам касетките на татко и да си мечтая за Париж през 70-те..
Мисля си за теб в лимонада, касис и входяща кутия.
Сестра ми е толкова забавна!
Най-сладка съм около глезените - комарите разбират..
Снимките били за спомен, не трябвало да съм хубава..
Хлебарките умират като фараони - с кръстосани крайници.
Не есента, а лятото е умиращ сезон.
Всичко е като във филм, като в съвършена драма..
Искам да съм динозавър, летящ.
Някак успяваш да ме превръщаш в себе си.
Мими, изненадай ме!
"Лека нощ! Не! Добър вечер!"
No comments:
Post a Comment