картон

Тя просто стоеше там и се оглеждаше, сякаш чакаше да мине някоя забравена версия на него, която някога е харесвала. За съжаление дойде последната подобрена с нови екстри от тъмен деним и памук. Гледаха се известно време, целуна я, прегърна го, той се влюби два пъти наведнъж, а тя отметна поглед настрани, за да не го пореже и трети.

А той бешe всичко онова, в което ще се влюбиш на секундата и всичко, което след две ще разбие сърцето ти с непоклатимата убеденост на заминаващ международен влак.

Срещнаха се на малка гара в забравено от Бог планинско село. Той прекара лятото си сменяйки влакове, като рисуваше пътниците в тях. Тя пътуваше за родния си град след години отсъствие. От тогава се събираха два пъти годишно и след няколко часа на вкопчване един в друг, всеки разказваше изминалите месеци на чаша късо кафе с мляко и мед. После се сбогуваха и така до следващия път.

След всяка тяхна среща, той я рисуваше. Така всеки лист от скицника му се превръна в малка стая за спомени, заключени между четири прави линии. Затваряше скиците в една голяма кутия от картон със златист капак, който блестеше, както безнадеждно влюбено блестяха очите й. Кутията скриваше и я отваряше от време на време, за да не забрави как изглежда тя.


Днес отпиваха кафето си, както войници встъпват в служба - бързо, устремено, но и някак обречено. Не убелиха и дума.

Той усети, че времето му свършва, подобно на любим парфюм, купен от концептуален магазин. Първо с тъга изпръскваш последните останали капки в тръбичката, след това усещаш само миризмата, затворена в стъклената стаичка на аромата. Накрая тя избледнява до момента, в който изчезне напълно. Ще я помниш сантиментално още няколко години, но вече ще си имаш нов аромат, в който ще те разпознават. На него ухае тялото му, когато се събужда до теб рано сутрин, целува те и тръгва за работа със спомени от вечерта по-силни на лявото му рамо и около шията.









PS: Нищо лично и тъжно, просто днес ми казаха, че съм картон..




No comments:

Post a Comment

Followers