Градът, който спи

Хубаво е да стана рано сутрин в неделя, да се изкъпя и да изляза. Светът спи рано сутрин в неделя или поне София спи.

Това беше първото, което научих за този град. С татко пристигнахме за изпита - който определи следващите три години от живота ми и продължава да го определя - в 7 сутринта в една майска неделя. До 10 часа нямаше къде да пием хубаво кафе четейки днешния вестник, а в хотела регистрираха чак след 14.

Лутахме се 3 часа по центъра. Накрая попаднахме в една уютна сладкарница край УАСГ, която много пъти търсих след това, но не открих отново. Късметчето към кафето ми беше "Успех". Още го пазя и го взимам със себе си винаги, когато предстоят важни моменти.





Тази песен ми напомни на онази сутрин..

1 comment:

  1. :) Трогателна история.. ако видя заведение до УАСГ, отговарящо на това описание ще ти го покажа :)

    Аз обичам да карам в неделя тук.. просто всичко е различно, невероятно даже. Дупките ги няма или са по-малко... шофьорите са вежливи и дори не ти свирят ако се унесеш и тръгнеш като светне зелено, а не жълто.. И има толкова малко коли.. и не знам на мен ми ми се струва, но хората в тях ходят на почивка и са усмихнати. :) Неделята в София може да се реваншира за всички останали гадни дни които си имал през седмицата..

    ReplyDelete

Followers