ММ се запозна с него в една малка музикална кутия, на дъното на студена пустиня, наливайки се с електрони. Цяла вечер си говориха за ноти, петолиния, любими звуци, поносими шумове, красиви мелодии и грозни пианисти. Темите бяха много, а топлите чувства, които те породиха сгряваха и двамата години наред. Готам й остави адреса си и малка мелодийка от средата на някакъв океан, която ММ слуша всеки път щом почувства хлад. Тя му подари средна по размери усмивка за всякакви случаи, която той провеси в средата на работилницата си, за да си припомня, че музиката кара хората да се усмихват, ето защо призванието му беше толкова важно.
Не се бяха виждали от тогава, но си спомняха другия често. За това, когато днес ММ се събуди с приятното усещане, че трябва да го види, много се зарадва, щом видя, че и времето е подходящо. Облече си дебелото палто от котешка кожа и полетя към Земята.
Почука на врата му точно в полунощ, което малко го стресна, но той отвори бързо и замръзна на вратата. Дългата й коса от копринен нефт блестеше в тъмнината, отразявайки светлината на луната и няколко малки звезди. Очите й бяха пълни със звуци и мелодии, които едва удържаха. А устните се изкривяваха в ягодова усмивка, докато краката й нямаха търпение да пристъпят в работилницата, за която беше слушала толкова много.
Той я покани в огромна празна зала, като голям хангар, където нямаше нищо друго освен една висяща усмивка и няколко каменни колони. В дъното имаше малка дървена врата, към която той я поведе. Влязоха в много малка стаичка или поне изглеждаше така, понеже бе пълна с около 364 (по груби изчисления на ММ) диско топки. Седнаха на дървена масичка с два крака в единия ъгъл, той й наля неизпразваща се чаша с горещо какао и извади един чувал с най-вкусните домашни меденки с много мед и сладко от сини сливи. Тогава ММ отвори една малка музикална кутийка от мляко и кафе и му пусна любимите си мелодии от отминалите години. В това време топките в стаята започнаха да се поклащат.
Имаше една червена от черешово сладко. Една от вледенен мед и друга от какао на прах. Извади няколко поръсени с канела, три от скъпоценни камъни и десетки от бяло злато. Завъртяха се топки от захар и карамел, от слънчева вода и лунен пясък, от морски водорасли и от пеперудени усмивки. Всяка се въртеше в различка посока, с различно темпо и на различна музика.
ММ гледаше Готам без да промълви и дума. И той не каза нищо, имаха нужда да помълчат няколко часа със затворени очи и просто да знаят, че има някого там. Когато и последната песен от кутията свърши, ММ я затвори и отвори очи. Целуна го и замина. Остави му кутийката, а той й подари една малка пластмасова диско топка, която се завърташе само на специални песни, а светлината й разтапяше замръзнали стъпала и дори сърца понякога.
Тогава тя го видя на отсрещния край на тротоара. Чакаше някоя, поредната, която ще си мисли, че запълва самотата му. ММ спря, облегна се на угасналата улична лампа и хвана телефона си с трепереща, най-вероятно от студ, ръка.
Искаше да набере номера му, искаше той да вдигне и да й каже, че всичко е свършило. Искаше той да си тръгне със спомените си. Тя имаше нужда от приятел, не от човек, на когото само да бъде приятел. За съжаление, обаче, нито един спомен нямаше намерение да си тръгне доброволно, а той не умееше да се променя.
За това върна телефона обратно в джоба си и се обърна. Вдигна глава и погледна към огромното тъмно синьото небе, в което тук там блещукаха уморени звезди. Тогава от тъмнината се отскубна една малка снежинка и с бясна сила се устреми към нея. Ледената частичка се разби в устните й и се разтопи за секунда. В този миг въпреки че ММ знаеше, че по Коледа не стават чудеса, нахално си пожела хиляди за вечерта преди и тръгна напред по улицата.
Докато се отдалечаваше една тъжна усмивка изпадна от лицето й, а лекият зимен вятър я понесе право към рамото му.
Дано той я забележи навреме...
we must free up these tired souls before the sadness kills us both...
No comments:
Post a Comment