Master Мimi и времето от пепел

Времето полудя, този път не астрономическото. ММ се разстрои, понеже то обеща бури, вълнения, ветрове и много пясък, а й донесе пепел, тъмнина, тишина и безброй неизживени спомени... Нямаше магия, нямаше шоколад, музика и откраднати сънища. Имаше само една принцеса, която не просто избяга точно в 12 часа от бала, тя изобщо не се появи, знаейки, че той няма да я чака.

Не остави стъклена пантофка, а съобщение от невъзможни желания за среща, пренесено от мъничка вълничка, което се разби в матовото му съзнание и изчезна. Съзнанието му започна да се лута, да се върти, но той така и не успя да намери отговора. Пясъчният човек нямаше проблеми с лицемерието, лъжите и игрите, но нея не искаше да лъже, за това често просто не отговаряше.

Тя не го познаваше изобщо, не знаеше той защо, как, кога, с кого, с коя, какво, къде и колко, но знаеше, че когато той я видеше прекратяваше намусения си ход и се усмихваше. Знаеше, че е сам, че не е щастлив, но и че щастието му не зависи от нея.

ММ се отсърди на времето след милото съобщение от една начинаеща мимонка:

"Мимииии, мило дете!! Няма да ти казвам, че той не заслужава и секунда тъга в твоята петък вечер!! Усмихни се, млада госпожице, всичко е пред теб!! Love&hugs"

и мисълта, че добрата й приятелка, съдбата, винаги намираше начин да ги срещне, когато трябва и когато не. Вероятно времето на тази среща още не беше дошло...


1 comment:

  1. По зелената пътека
    вървеше рошаво хлапе.
    То спря
    и легна във тревата,
    загледано
    във синьото черешово небе.

    ReplyDelete

Followers