MM реши да подреди гардероба си... решение, което се взима трудно и рядко, понеже изискваше сериозна липса на мързел и огромно количество време. А и всички дрехи на ММ си имаха истории, които те винаги държаха да напомнят.
Всяка рокля помнеше всеки път, в който е била обличана, точно с какво е била комбинирана и кого е срещнала. Пазеше някъде сред безбройните миризми в съзнанието си аромата на всяка среща, като комбинации от парфюми, цигарен дим, абсент, кафе с мед и вкус на шоколад.
Както ги сгъваше и нареждаше попадна на роклята на сини петна, с която обичаше да се разхожда по покриви, да говори с облаци и да събужда заспали пясъчни дюни. Миришеше на море, на южен вятър и на събудени бури. Миришеше на лято, на свян, на пошли мисли и на разочарование. ММ я сложи на закачалка и я подреди до останалите.
След няколко тениски се показа онази лилавата и като всяко лилаво нещо тя ухаеше на тайни. Това беше най-детския и невинно изглеждащ тишърт, което се оказа идеално прикритие за грешките, които криеше. Те бяха направени преди месеци, в една студена пролетна сутрин в покрита със сребрист сняг стая, където три пъти годишно се срещаха сезоните, за да решават спорове, да правят планове, просто да говорят или пък за утеха. След това всеки тръгваше по пътя си с мечти, надежди, разочарования, болка и усмивки.
Дойде ред на зелената рокля. Онази, която беше създадена за разходки в трева. Тя често променяше формата си, различните й трансформации бяха документирани и се пазеха тайно в нечии електронни спомени. Тя събираше комплименти, дали от куртоазия или пък от похот. Тя умееше да прозира, разказва приказки или да рисува такива.
От някъде изскочиха панталоните не цветя. ММ бързо ги скри обратно при пеперудената блуза. Те бяха заточени в скрина с наказаните вещи, защото говореха много, показваха много и предизвикваха не напълно желани реакции.
След часове подреждане със запушен нос, затворени очи и тапи в ушите, за да не прихване нито една емоция, ММ достигна до нея - малка, тясна, прекрасна, черна. Това беше първата й дреха направена за създаването на конкретен спомен. Предварително бяха закодирани в нея миризми, вкусове и чувства. Може би заради цялата предопределеност, която носеше, ММ се страхуваше от нея. За това във вечерта на спомена тя не я облече и не излезе...
ММ прибра и последния чорап, затвори вратата на кутията със спомени и легна в студения хамак. Краката й бяха ледени, но тя прогони снежните пеперуди, които се опитваха да спуснат върху нея одеало изтъкано от падащи звезди. Остави студа да я обгърне с надеждата, че така може би ще се научи на забрава...
Всяка рокля помнеше всеки път, в който е била обличана, точно с какво е била комбинирана и кого е срещнала. Пазеше някъде сред безбройните миризми в съзнанието си аромата на всяка среща, като комбинации от парфюми, цигарен дим, абсент, кафе с мед и вкус на шоколад.
Както ги сгъваше и нареждаше попадна на роклята на сини петна, с която обичаше да се разхожда по покриви, да говори с облаци и да събужда заспали пясъчни дюни. Миришеше на море, на южен вятър и на събудени бури. Миришеше на лято, на свян, на пошли мисли и на разочарование. ММ я сложи на закачалка и я подреди до останалите.
След няколко тениски се показа онази лилавата и като всяко лилаво нещо тя ухаеше на тайни. Това беше най-детския и невинно изглеждащ тишърт, което се оказа идеално прикритие за грешките, които криеше. Те бяха направени преди месеци, в една студена пролетна сутрин в покрита със сребрист сняг стая, където три пъти годишно се срещаха сезоните, за да решават спорове, да правят планове, просто да говорят или пък за утеха. След това всеки тръгваше по пътя си с мечти, надежди, разочарования, болка и усмивки.
Дойде ред на зелената рокля. Онази, която беше създадена за разходки в трева. Тя често променяше формата си, различните й трансформации бяха документирани и се пазеха тайно в нечии електронни спомени. Тя събираше комплименти, дали от куртоазия или пък от похот. Тя умееше да прозира, разказва приказки или да рисува такива.
От някъде изскочиха панталоните не цветя. ММ бързо ги скри обратно при пеперудената блуза. Те бяха заточени в скрина с наказаните вещи, защото говореха много, показваха много и предизвикваха не напълно желани реакции.
След часове подреждане със запушен нос, затворени очи и тапи в ушите, за да не прихване нито една емоция, ММ достигна до нея - малка, тясна, прекрасна, черна. Това беше първата й дреха направена за създаването на конкретен спомен. Предварително бяха закодирани в нея миризми, вкусове и чувства. Може би заради цялата предопределеност, която носеше, ММ се страхуваше от нея. За това във вечерта на спомена тя не я облече и не излезе...
ММ прибра и последния чорап, затвори вратата на кутията със спомени и легна в студения хамак. Краката й бяха ледени, но тя прогони снежните пеперуди, които се опитваха да спуснат върху нея одеало изтъкано от падащи звезди. Остави студа да я обгърне с надеждата, че така може би ще се научи на забрава...
и заспа...
No comments:
Post a Comment