- Пак ли щеше да се направиш, че не ме виждаш?
- Не, нямах никакво намерение.
- Радвам се. Все пак днес е денят, в който най-накрая трябваше да се запознаем.
- :), наистина ли?
- Разбира се! Защо иначе мислиш, че точно сега минавам от тук? ;]
- Мислих, че е случайно...
- :D! О, принцесо, случайността е за зле информираните.
- :O, какви са ти източниците? Да не би съдбата да ти диктува по телефона. :P
- Аз сам си пиша съдбата. 8-) Може да те науча и теб някой ден.
- Не, благодаря! Предпочитам да си вярвам в случайности! -
каза ММ на странника, който рисуваше бухали върху черен шоколад, разчиташе разтопени карамелени знаци и никога не казваше повече от десет изречения в един разговор. Не беше любимия и събеседник, но разбираше от музика и й напомняше на Дядо Коледа, a той беше любимия й герой.
No comments:
Post a Comment