Master Mimi и сладкиша, който не свършваше

ММ си стоеше в леглото от прекалено меки облаци, събаряше звезди (на Земята ги наричаха "падащи"), слушаше Asher Roth и ядеше 19-тото си парче сладкиш. Между мислите й защо след 18-тото парче кутията е също толкова пълна, колкото и в началото, се прокрадваха и някакви малки, сребристи мислички. Сред тях тази, която най-силно се открояваше след мисълта за капацитета на стомаха й и константността на сладкиша, беше мисълта за Края. ММ не разбираше Края, това странно създание нямаше конкретна функция, появяваше се винаги неканено, сееше раздор или успокояваше разразили се бури. То просто съществуваше и именно това не проумяваше ММ, как може нещата просто да свършват. В света на ММ, Край не беше добре дошъл и не само това, тя не го пускаше на по-малко от 4 светлинни години от нея. При нея нещата винаги продължаваха, може от време на време да отсъстваха, да отпочиваха, да бяха с ограничен достъп или просто скрити, но винаги бяха там, винаги се връщаха. ММ рядко(клонящо към никога) си признаваше, че греши, но сега бъркаше, той не беше това, за което го мислеше и беше всичко, което се надяваше да не е... И може би някак си напълно случайно, също така ненадейно и особено неочаквано, тя беше на прага на решението да се подготви да опита да каже край...

И тази мисъл започна да потъмнява, стана розова, мина през червено, избухна в лилаво, посиня и изведнъж заблещука в златисто. Тогава ММ си смени песента, събори още три падащи звезди, отпусна се в облаците и се пресегна към сладкиша за поредното 23-то парче за да разбере с изненада, че й е последното.

С л а д к и ш ъ т б е ш е с в ъ р ш и л !