Стени

Тъжно е.

Вече не говорят или говорят много малко. Пишат си от време на време по някой ред, гледат се по снимки, колкото да покажат на другия, че съществуват, колкото да не изчезне всичко съвсем. По улиците се усмихват, за да мислят, че другия е добре. Мълчат си, но преди мълчанието им крещеше, мълчанието имаше смисъл, сега мълчанието е тихо и празно. Стените помежду им, които бяха съборили, отново се появиха и стават все по-дебели и все по-високи, скоро няма да се чуват през тях, няма да се виждат снимките, няма да се усеща мълчанието. Скоро ще се изгубят, ще се забравят, ще свърши смисъла, ще спре да им пука...

Вече няма да бъде тъжно.



има някой, който ми липсва..

No comments:

Post a Comment

Followers