Най-дългата Неделя

Този път Неделя продължи дълго, събуди се в 5:30 на 6.09 и сега 7:57 на 7.09 все още продължава. Не, че не и се спи, напротив, но твърде дълго беше спяща и сънуваща, време беше да се събужда. Отново разтърка нервно очи и ужасният въпрос "Ами сега какво следва?" изникна в съзнанието и за пореден път, но нека ви разкажа как започна всичко. В 5:30 на 06.09 Неделя се събуди, подскочи в леглото, умираща от студ. Издърпа одеалото и се уви в него като какавида. Продължи да трепери, но вече не от студ, а от някакво странно вълнение, като че ли чакаше да се превърне в пеперуда. Завъртя се няколко пъти в леглото, достатъчно за да разбере, че няма да заспи повече и легна по гръб, гледайки тавана. Веднага започна да прави планове как ще подреди секундите си, беше 5:43, имаше толкова много време за планиране, но тягостното чувство, че няма да и стигне за всичко, все по-натрапчиво се обаждаше. Тъкмо се беше преобразила от капризната Събота и не бързаше този ден да минава и да става Понеделник.
Оставаше малко време до Неделя Сутрин, а тя нямаше нито "бяло Victory", нито "цветя до себе си", за сметка на това навън валеше, за това съвсем логично Неделя подари сутринта си на
Maroon 5, вместо на Ъпсурт. След това излезе и отиде да доказва, че не е глупава, а просто мързелива. Не разбираше, защо хората се възмущаваха от мързела и, все пак беше Неделя, най-почивния ден от Уикенда...
9:34, 08.09 Понеделник беше задрямала за няколко минути, когато някакви безДелници се разтропаха на вратата, трябваше да ги изтърпи докато се преобрази в Сряда(Вторник както винаги бързаше и отново беше една седмица напред)... До къде бяхме стигнали?
А, да, до почивката, Неделя толкова много обичаше да си почива, но сега имаше толкова много време, че не можеше да го пилее в почивки. Така, че докато вървеше към първата си цел, чакаща да стане Неделя предиобед, тя си мислеше "Какво следва?". Ами следваше Неделя обед... Неделя предиобед приключи бързо и безболезнено, нищо неочаквано не се случи, но при Неделя рядко се случваха неочаквани неща, защото преди да действа тя обичаше да обмисля всеки възможен вариант, за да е готова за всеки изход. Понеже денят беше необичайно дълъг Неделя прекара Неделя обед и Неделя следобед в приятната компанията на приятели, въпреки, че имаше безброй задължения. Странните времеви обстоятелства я караха да вярва, че днес ще има време за всичко.
И така Неделя вечер настъпи – студена, черна и дъждовна. Пеперуденото напрежение, което не я напускаше цял ден отново я обхвана и Неделя започна да се чуди какво ли ще предизвика преобразяването. Понеделник я плашеше. Като всяко начало, Понеделник сутрин криеше безброй изненади, а знаете отношението на Неделя към изненадите.
Но колкото по-късно ставаше, толкова повече време намираше Неделя, секундите ставаха по-дълги, а минутите като, че ли изтощени спираха за почивка. “Времето трябва да се е изморило” мислеше си тя.
Към 6:30 на 07.09 напрежението изчезна, но преобразяването още не беше настъпило. Неделя още беше какавида. Още имаше време... Толкова много време, че дори повярва в онази глупост, че хората умеят да съжаляват и когато съжаляват се променят и когато се променят не е за час... но уви само в Неделя часовете бяха дълги. Или просто хората са странни и изграждат много заплетени отношения помежду си, с върхове и спадове, като спадовете преобладават, а върховете са доста високи, обаче за много кратко или поне хората, които Неделя срещаше...
20:56, 07.09 все още пеперудената Понеделник не се е появила, а Неделя си мисли: “Писна ми от хора, искам пеперуди!”



Специални благодарности на Викси!

No comments:

Post a Comment

Followers