Мaster Mimi и денят, в който телефонът не звънна

Нещо днес не беше наред, ММ се събуди много рано, още не беше изгряло третото слънце. Погледна телефона си. Той лежеше в кома под леглото без да издава звук. ММ го вдигна и го постави върху леглото, след това отиде да се изкъпе в лунното езеро настанило се в банята и. Върна се отново в спалнята, телефонът лежеше все така безмълвен. ММ излезе да се разходи до Земята, понеже си забрави любимата ластичка в малък хотел на брега на Индийския океан. Приключи бързо и до обяд се върна, веднага изтича до спалнята, но телефонът спеше като, че ли още по-дълбоко. ММ започна леко да се тревожи. Наистина, беше едва обед, но чувството, че нещо не е както трябва се засилваше у нея, въпреки, че тя знаеше, че той се обажда винаги, когато обещае. ММ се отправи към градината с пъпеши растящи по дървета. Тъкмо бяха започнали да зреят и няколко бяха паднали на земята, един се беше разтворила и от него течеше мед, който няколко пеперуди жадно пиеха. ММ обичаше да се разхожда в тази градина, когато той и липсваше. Тук те се бяха запознали. Беше го довял някакъв непознат вятър точно на пейката под дървото, което даваше най-малко плод, с плодовете, които зрееха последни, бяха най-малки и най-горчиви. ММ седна на пейката и погледна към дървото. Плодовете все още бяха червени. Времето беше тихо, нямаше вятър, толкова тихо, че и телефон да звъннеше, щеше да се чуе, но нищо не се чуваше, само едно малко пиленце пееше в другия край да градината "CocoRosie - Werewolf", която листата леко прехвърляха от едно на друго, за да може ММ едва да чуе леката мелодия. Така ММ изчака да мине следобеда и вечерта, и нощта, и следващата сутрин...
Второто слънце изгря. ММ отиде в спалнята, погледна телефона. Той се поклати леко, завъртя се и иззвъня... Търсиха я от малкия хотел на брега на Индийския океан. Някакъв странник оставил чаша с топъл пясък от несъществуващ морски бряг до леглото и. До чашата имало бележка: "Остава малко!"...