в събота..

Как беше ли? Беше в събота.. Отдавна не съм се чувствала така, но той успя да ме накара да затворя очи и да започна да рисувам истории на сън.

А историите се променяха, щом се променеше темпото. Приличаха си по едно - мъжа. Докато измислиците преливаха от една в друга, той сменяше баровете, музиката и любовниците си. Но, въпреки че източниците на насладата му бяха с различни имена, на различна възраст, с различни прекрасни извивки и движения, те имаха един и същи глас. И именно този глас ме омагьосваше.

Съзнанието ми препускаше, не чувах аплодисментите, не разбирах думите, освен "Аз знам, че ме разбирате. Знам го, защото минаваме по едни и същи пътища, плачем за едни и същи неща, смеем се на едни и същи неща. Затова знам, че ме разбирате." Дори и да не разбирах всяка дума, да, хванах основната идея.

И знаеш ли, съжалявам, че не дойде с мен или си бил там и не сме били заедно. Жалко е. Не, че не можеш да я чувстваш сам, но в споделените сънища има толкова магия.




1 comment:

  1. Ех тая Concha Buika....не може без нея.

    ReplyDelete

Followers