Master Mimi и синьото

MM свика събрание на всичките си лични съветници, които наброяваха някакво приятно голямо число. Това беше редовно събитие и се провеждаше всеки път, когато тя решеше, най-вече в случай на криза, като внезапен пристъп на скука или много студено време, например. Този път поводът беше сериозен, трябваше да се реши съдбата на пролетните облаци, понеже времето упорито отказваше да си спомни правилата на подреждане, заради болестта си.

Всички гости седнаха около голяма маса с формата на петно от автомобилно масло и повърхност наподобяваща неправилна вълна. Сервираха им карамелени близалки и ягоди плюс прясно изцеден лимон с мед. Времето беше красиво и небето кротко, податливо на всякаква обработка. Тогава всеки един от съветниците затвори очи, намисли си сън и започна да мечтае. Малки магически розови мисли на прах се отделяха от всяка глава насочени към небето, като всяка се движеше описвайки различна форма, а различна сила и различна мелодия я побутваха нагоре.

Малка риба, по-голям вариант на Немо, гонеше ято малки патета, врабче кълвеше огромен дракон, но задъхан от тичането, той не можеше да запали и цигара с дъха си. Някаква принцеса рисуваше белите си Converse, докато влюбен принц й пишеше поеми, които нямаше да изпрати. Имаше и смешно чудовище, което си играеше с малко дете на ластик и няколко едноцветни дъги, който си търсиха останалите цветове под каменни дървета и дървени камъни.

И много жълти рози, и лилави пъпеши с виолетов вкус, както и милиони зелени слънца, които правеха любов избухвайки в синьо. Освен тях небето се изпълни с хиляди малки облачета с формата на мечти. Толкова истории бяха написани, че то нямаше да смогне да ги разкаже.

По същото време някъде на Земята валеше сняг, другаде се вихреше буря или просто изгряваше сутрешното слънце. На един крив хълм дори, раздаваха звезди и ги пренасяха в жертва на неспокойната луна, за да пропусне слънцето за малко. То, толкова глупаво (в неговия случай поговорката "Утрото е по-мъдро от вечерта." не важеше), влюбено я гледаше и се приближаваше бавно, с надежда, че ако стигне достатъчно близо, ще я стопли и тя ще му се случи. Но студената луна си стоеше обгърнала тъмнината и не обръщаше внимание на нищо друго, освен на леденото си отражение в Северния океан.

Тогава новите облаци тръгнаха да обикалят света и да обещават красиво време, просто така, защото беше хубаво..