Малката павирана улица не бе преживявала толкова тих момент в цялото си съществуване. В една абсолютно лишена от вятър нощ се появи кратък миг, в който нито врабче прелетя, нито премина котка, а по съседния булевард не се завъртя нито една гума.
Някъде в края на този момент иззад ъгъла се поклати прилепнала бяла рокля на големи розови божури, носена от чифт топли летни стъпала. До преди час тя се въртеше в нечии ръце, облегната на дървен бар, а сега собствените й държаха сандали и се разминаваха с нея, като махала на стенен часовник, забързал към 6:00 сутринта.
Вървеше, а кичурите коса отскачаха от раменете й като мелодия. След миг сутрешната й аларма счупи тишината на улицата, но тя не пожела да я спре. Беше й рано да се буди.
No comments:
Post a Comment