приятели на приятели 1

Юли, да, като във филма, само че аз съм първата Юли с толкова сини очи..


Проспах първите 4 дни. Истината е, че ме беше страх да изляза, защото първо - навън валеше и второ - все още не знам какво правя тук. Но на 5-тата студена сутрин след като си взех душ и установих, че отново вали, усетих приятен аромат на фурна от някакво близко наоколо, така че излязох от хотела и тръгнах наляво след парите. Отведе ме до малка пекарна зад един не точно ъгъл, имаше някакви страшно вкусни сиренки с учудващо хубаво козе сирене и прекрасно топло кафе с краве мляко. Още не съм казала на мама, че съм тук, страх ме е.

Тръгнах по улицата в посоката, в която се движеха повечето хора. Имах нужда от много хора в погледа и прилично количество шоколад в кръвта, така че си взех един и го изядох почти на един дъх. След това продължих да завивам наляво и надясно към улиците, които ми се струваха по-интересни. Вървях без да мисля, просто гледах. Нямаше да се изгубя, очите ми до сега винаги са си намирали пътя към вкъщи. Всъщност така исках да се изгубя...

Така намерих малкия ресторант, за който вероятно дълго ще ти разказвам, за рибата, която сервират, за това, че тук за първи път обикнах риба, за пещта, за музикантите - дядо 1 и дядо 2, дядо 1 пее, дядо 2 свири на акордеон, за площада пред ресторанта, за фонтана на площада, за Филип.

Май ще започна с Филип. Филип е на 20, секси, продава цветя пред фонтана, секси, с черна коса, тъмна кожа и зелени очи, учи сценография, цветята са на баба му, секси е (той е секси, не бабата), подари ми цвете, когато за първи път стъпих на площада. Подаде ми го и ме попита, дали съм се загубила. Казах му, че е така. Поговорихме за час за политика, за лак за коса, за теменужки, за чай от бъз, за начина, по който си отмяташе бретона от челото, за устните ми, за устните му, за петното от кетчуп на червената му тениска. Целуна ме. Тръгнах си. Подари ми лале.

Видях го пак на другия ден. Отново седнах до него да говорим за площада. Разказа ми за детството си на този площад. Преди време тук имало старец, който продавал сладолед. Най-вкусният сладолед в Солун. Ритали топка около него. Като малък Филип искал да стане футболист, но след това започнал да рисува. В свободното си време той помага в магазин за винили. Приказен е. Обича да пие бира с баба си и да подарява цветя на изгубени момичета. Прибрах второто си лале в хотела до първото. Разбираш, че трябваше да го видя пак. Две цветя е на умряло.

На следващия ден пак валеше. Днес сутринта пекна слънце. Отидох на площада по най-прекия път, който бях открила. Филип ме целуна. Имам си трето лале. Обичам Солун. Не съм влюбена, защото не мога, но Филип е адски секси. Ядохме риба в ресторанта, а дядо 1 и дядо 2 изпяха някаква песен на гръцки, която всички знаеха, аз не разбрах и дума, но беше красиво. Днес срещнах и Елена, като Хубавата Елена, изобщо всичко е като във филм или книга. Купих си рокля, сива, Елена снима картички, отивам на бар с Филип, смятам да пия вино и да го целувам.

Все още ме е страх.





No comments:

Post a Comment

Followers