Родила съм се през май в седмия месец от бременността на майка ми. Лекарите не позволили на родителите ми да ме кръстят, защото не очаквали да посрещна много рождени дни, но на пук на всички татко ми закачил името Юли - на месеца, в който е трябвало да се родя. Заявил им гордо, че съм най-очакваното бебе на планетата, а понякога природата била нетърпелива. От тогава празнувам имен ден през целия юли, а докато бях малка, баща ми носеше подаръци всеки ден от него - вафла, колело, рисуван кон и т.н. Първия ми юли далече от татко прекарах в столицата, когато се прибрах, получих 30 различни подаръка. Следващия юли той спря.
Тук времето е ужасно. Вече втора седмица вали. Нямах Интернет доста дълго време. Пренесох се у Филип, защото хотелът не ми е по силите, а той не мисли в Интернет, всъщност на моменти той изобщо не мисли и обожавам това, но това просто съществуване с него започва да ме уморява. Да, птиците пеят красиво, луната е омайна, а лалетата са най-прекрасните цветя на света - все неоспорими факти, както и този, че съм непостоянна. Мисля да замина скоро.
Най-накрая се престраших да се обадя на мама. Всъщност, само и казах "здравей, добре съм, почивам си, тук времето е лошо". След това написах дълго писмо на сестра ми, с хиляди обяснения и извинения, защо не вървя по пътя, по който родителите ми очакват, колко ми е трудно да съм момичето на мечтите им и как е време да разберат, че моите мечти всъщност са съвсем реални, постижими и ги заслужавам до една. Получих няколко обаждания, на които не отговорих, както и съобщението, че не ме разбират. Но мисля, че ще разберат. Не съм сложна, нали?!
Приятелите ми малко ми липсват. Не вярваха, че съм тук, докато не видяха снимките. След това около седмица отново не вярваха. Но като им показах снимки с Филип пред рибния ресторант май се убедиха.
Филип ме води на всякакви прекрасни места. Не съм подозирала колко въпроси мога да произведа в магазин за стари фотоапарати. Често му помагам с плочите - редя винили, слушам винили, много слушам. Музиката, с която ме обгръща е прекрасна, най-прекрасната.
Най-накрая се престраших да се обадя на мама. Всъщност, само и казах "здравей, добре съм, почивам си, тук времето е лошо". След това написах дълго писмо на сестра ми, с хиляди обяснения и извинения, защо не вървя по пътя, по който родителите ми очакват, колко ми е трудно да съм момичето на мечтите им и как е време да разберат, че моите мечти всъщност са съвсем реални, постижими и ги заслужавам до една. Получих няколко обаждания, на които не отговорих, както и съобщението, че не ме разбират. Но мисля, че ще разберат. Не съм сложна, нали?!
Приятелите ми малко ми липсват. Не вярваха, че съм тук, докато не видяха снимките. След това около седмица отново не вярваха. Но като им показах снимки с Филип пред рибния ресторант май се убедиха.
Филип ме води на всякакви прекрасни места. Не съм подозирала колко въпроси мога да произведа в магазин за стари фотоапарати. Често му помагам с плочите - редя винили, слушам винили, много слушам. Музиката, с която ме обгръща е прекрасна, най-прекрасната.
Това е засега, ще пиша скоро. Искам в Калифорния.
No comments:
Post a Comment