приятели на приятели*

Ще опиша очите си и после ще започна историята. Очите ми са сини и блестят. Сега ще започна историята**..


Казвам се Юли и историята ми започна вчера, около 7 сутринта, когато се събудих от силни болки в корема, изпих прахче, пуснах си радио и се опитах да заспя отново. Но докато болкоуспокояващото започна да действа, вече си правех кафе и се обличах за работа. Излязох от апартамента си в 9 и тръгнах пеша, не знам защо пеша, разстоянието отнема около 20 минути с автобус. Исках да вървя и да не мисля, не че имаше за какво да мисля. Слушах джаз, реклами, новини, реклами, джаз, джаз, автомобилни мотори, кучешки лай и така около час, докато пристигнах в офиса на ул. Неофит Рилски 22. Седнах на бюрото, пуснах си музика и болката в корема пак се появи, още по-силна. Изпих прахче. Зави ми се свят. Взех си чантата, после и такси, и се прибрах. Легнах и след малко съм заспала.

Събудих се в 3, когато телефонът ми звънна. Коремът вече не ме болеше. Погледнах календара. 28 януари. Извадих си сака, напълних го с дрехи, повече от колкото имах нужда, но сега ги обичам и някак ми е трудно да ги оставя сами за не знам колко време. А и не знам какво правя, но го правя сама и ще имам нужда от неща, които обичам. В 6 бях на гарата със сак, музика и парите от последната си заплата. Имаше влак за Солун след час. Взех си билет и седнах на единствената празна пейка.

В Солун съм от около 10 часа. Лежа в малък, но светъл хотел. Топло е, сама съм, не знам какво правя, но толкова много се радвам, че си взех всички дрехи, които обичам.

Зимата свърши.










*Freunde von Freunden
**Jonathan Safran Foer (Everything Is Illuminated)

1 comment:

  1. ох, че хубаво звучи!!! поздравления за смелостта :) дано болката в корема не се е появила пак и се насладиш на... всичко! На емоцията, която носят спонтанните ни решения. Тези, които, всъщност правят живота интересен...

    ReplyDelete

Followers