Можеше да прекара дни в съзерцаване на хората, минаващи под терасата й. Измисляше им най-чудати съдби в главата си, преобличаше ги, променяше пола им, професията, компанията, възрастта, рисуваше им мустаци, приземяваше ангелчета на раменете им, пъхаше ги в сапунени балони и какво ли още не.
Но наложеше ли се да нареди собствения си живот, съзнанието й блокираше. Нямаше навика да помни миналото си, не знаеше какво се е случило нито с нея, нито с който и да е през 2008, например. За нея единствената година бе настоящата, единственото време бе днес и всичко, което щеше да се случва, трябваше да се случи сега. Търпението й продължаваше часове, а плановете й за бъдещето имаха срок, докато стане тъмно. Затова мразеше уговорките за понеделник, направени в събота и въпроси от рода "Каква ще станеш като пораснеш?" Тя нито искаше да порасне, нито да бъде нещо различно от себе си.
No comments:
Post a Comment