Нютон и прашинката

Нютон хвана прашинката и я скри в ръката си, за да не може силният вятър да я отведе толкова скоро. Той тъкмо я беше срещнал на върха на мустачето на котето си Фиш и тя му се стори така красива, че пожела да я огледа на светлината на газовата лампа у дома. Прибра ръката в джоба си и тръгна по прашната пътека към къщи. По нея имаше милиони прашинки, може би и повече, но Нютон не можеш да брои толкова големи числа, ала нито една от тях не успя да привлече вниманието му със силата, с която го направи тази малка красавица, скрита между пръстите му.

Бурята тропаше по дърветата, както момчетата от селото тропаха по площада, хванати в хоро. Дъждът все още не се бе осмелил да слезе на земята, но пък стотици облаци се бяха натъпкали един до друг и надвесили над Нютон, а той бе убеден, че поне три от тях ще паднат, преди той да успее да се шмугне през входната си врата.

На средата на пътя малкият герой спря да си почине. Толкова много искаше да провери, дали прашинката е все още в ръката му, но също толкова много се страхуваше вятърът да не му я открадне, че се сдържа и я стисна дори по-здраво, затичвайки се към дома си зад котето, което вече имаше завидна преднина.

Прескочи прага си, половин секунда преди четвъртата капка дъжд да капне в центъра на двора. Затвори врата и след това всички прозорци. Взе газовата лампа, влезе в стаята си и запали светилото, след което бавно и леко извади ръката от джоба си, сложи я на масата, разтвори я и се взря в празната си длан. Прашинката бе изчезнала. Огледа ръката си още десетина секунди, след което събу панталоните си и внимателно претърси джоба, ала от нея нямаше и следа.

Натъжен седна пред масата и загледа лампата, чудейки се, дали прашинката е избягала или я е изгубил, дали вятърът я бе отвел, или се бе задушила в ръката му? Реши, че трябва да разкаже на Везувий за случилото се, хвана молива си и започна да му пише писмо. Написа, колко много се е развълнувал, когато я е видял, колко прекрасна му се е сторила, как е искал да я огледа на топла светлина, как е искал да й каже името си, да я разведе из града, да я запознае с Везувий и да й преброй няколко звезди за лека нощ. Помисли, колко хубаво щеше да бъде да познава нещо толкова красиво и как се надява да не я е изплашил с прехласнатия ди любопитен поглед. Помечта какви приказни истории би му разказала тя и какви чудеса биха сътворили заедно. Усмихна се тъжно, сгъна писмото, залепи му марка и го изпрати с балон.