като дим


Искаше й се да признае, че го иска, точно както би го направила преди дни - с цялата увереност на планетата, събрана в малкото й тяло, толкова натъпкана, че избиваше през очите й и те блестяха.

Ала сега те примигваха спокойно, тялото й стоеше отпуснато, а желанието, като че ли се бе изнизало през устата, вплетено в цигарения дим рано сутринта.

No comments:

Post a Comment

Followers