Колко много обичаше да наднича в главата й. Да се среща с нея и само да я гледа, опитвайки се да разбере колко точно думи крие устата й в една мълчалива минута. Взираше се в косата й и наблюдаваше как вятърът мести новопоникналите косъмчета, а лъчите се бият да се отразяват в тях. Странно бе, но вечер кожата й блестеше, а очите шареха като златна рибка в кръгъл аквариум, подскачаха от земята до облаците, от облаци на облаци и пак по земята. И все мълчеше, а когато говореше казваше една дума, едно изречение, един звук, но те му се струваха така красиви и тайни.
Обичаше да я гледа как мечтае. Лягаше на тревата, на пейката, на бара, на земята, на леглото, в скута му. Поглеждаше небето, тавана, листата на дървото, вътрешната страна на клепачите си, лицето му. Започваше да мълчи и да се усмихва, поглеждаше го и пак се усмихваше. Казваше дума:
- Много.
Или две:
- Красиво е. - Пак млъкваше.
Понякога му разказваше какво вижда, какво чува, какво усеща, как ухае, с подробности, каквито не биха му хрумнали на търси. Мислите й бяха бели и цветни, тънки и прави, дебели и назъбени, ясни и мъгливи и всичко едновременно. Движенията й бяха нежни и диви. Устните й - топли и скрити. Стъпалта й не докосваха земята и разклащаха света, докато ходи. Раменете й сълзяха за прегръдка и пареха ръцете му. Миглите й мамеха и не гонеха. Шията й целуваше и хапеше. Дланите й пишеха за него, но нямаше да споделят
Не я разбираше, но не искаше. Просто много обичаше да я гледа.
В 5 сутринта тя затвори бялата дървена врата на апартамента си. Хвърли малката си тъмночервена чанта на дивана. От нея изпаднаха документите й, няколко монети, вишнево червило, черен молив, пръстен, 3 лепенки и часовник със скъсана верижка. Събу черните обувки. Издърпа ципа на рокля си. Хвърли и нея на дивана. Пусна си Sade. Влезе в банята. Когато излезе беше светло. Дневната светлина влезе на дебели линии в хола й. Облече бяла тениска и шорти. Среса косата си и я върза на висока опашка. Направи си кафе.
Смени Sade с TheBlackKeys. Седна да пие кафето на прозореца. Изтри стария обелен лак от ноктите си. Зачете се в списанието, върху което стоеше кафето й. Кафето остави петно, но тя обичаше. Лакира се в доматено. Наряза един домат и малко парче сирене. Закуса. Направи си лимонада с мед, лайм и мента. Затанцува из стаята. Някой я снимаше. Пусна косата си. Отпи лимонада. Продължи да танцува из хола. Батерията на телефона й падна. Няколко парчета домат увяхваха на масата. Отпусна се на дивана. Затвори очи с крака във въздуха. Помисли си за него. Помисли си за диня. Помисли си за пясък. Помисли си за рокля. Стана и започна да чисти.
Лято е, уикендът щеше да е дълъг. Апартаментът щеше да е празен. За първи път от много време насам това стигаше.
