Веднъж погледнах през прозореца и видях, че е есен. Беше мек ден с много слънце и малко листа, но така златен, че ти се иска да го претопиш и да го затвориш в шише от сайдер завинаги. Беше вчера. Днес се събудих, събрах дрехите си и си тръгнах. Другото ти го оставям да го пазиш до някое красиво лято, което ще имаме пак след време. Може би много време. Не знам. Не искам чашите си за кафе, което ти ми правеше, не искам и пастата за зъби, след която те целувах. Не искам книгите, който четяхме заедно и списанията, които изрязвахме. Ако искаш ги хвърли. Запази само ластиците за коса, цветето, което цъфти в сняг и музиката. Оставям ти много музика, все красива, не за да не ме забравяш, а за да не те забравя аз.
Не плачи сега. Есен е, скоро ще вали и времето ще плаче вместо теб. Обичам те много и не тръгвам със "защото..". Просто тръгвам. Ти си прекрасно цвете и есента ще те полива, аз съм облак пълен с топъл сняг и лятото ми тук свърши.
unikalno....:/
ReplyDelete