Около час и половина се събуждаш, докато не минат 40 минути след времето за ставане и останат 30 до началото на работния ден. Скачаш от леглото нацелувана и с усмивка, останала от миналата вечер. Нахлузваш клин и една от неговите тениски, миеш си зъбите, докато изтриваш размазаната спирала под очите си и се опитваш да премахнеш останките от снощното червило. Разрошваш леко косата си, за да се успокоиш, че си се погрижила за външния си вид, усмихваш се на котката, целуваш го и изтичваш през вратата. Палиш цигара и почти се спъваш в голямо кучешко лайно. Блъскаш се в работници надолу по стълбите към подлеза, поглеждат те лошо, изкривяваш глава, хвърляш си цигарата, вдигаш я и срещу теб голяма ваза, пълна с червени рози върху парапета на срутения фонтан...
Искам всяка сутрин да ми е така!
No comments:
Post a Comment