Няколко зле подредени думи в изречение и връзката се разпада, точно както няколкото грешни движения на пръстите могат да предизвикат счупената ваза.
Иска ти се да знаеш какво ще се случва още от началото, да предвиждаш тъжните моменти и да ги избягваш, но накрая ставаш толкова добър, че сам ги предизвикваш на инат. Любовта е като стъклена сфера около двама души - виждаш всичко наоколо, но някак си по-близо само до един.
Един ден разбираш, че си намерил човека, но характерът му е толкова неудобен, че се спъвате един в друг на всяка крачка. А като паднете боли. И всеки път думите стават по-жестоки и по-от сърце. Стоите с гръб един към друг, не си говорите, удряте с все сила по сферата, привиквате и други да удрят, но стъклото не се чупи.
После се обръщаш и виждаш, че той се е обърнал и те гледа, разбрал, че най-близкото си му ти. И пак.
No comments:
Post a Comment