Тя бе красива в тишината си. Имаше този празен, незаинтересован поглед, някак пропит от страст. Поклащаше бавно косата си, палеше цигара, разхождаше се сред тълпата, отпиваше от чашата си и се усмихваше, без да има смисъл. Втренчваше се в точка, надничаше зад някого, слушаше на посоки, сякаш само тялото й присъстваше, а умът й търсеше нещо на друга планета и в същото време изпълваше пространството с необичайно сияние в неестествени цветове.
Съзнанието й се рееше между звуците на запалки, потракващи ключове, автомобилни мотори, преглъщания, стъпки, целувки. Интересни й бяха не разговорите, а хората. Комуникираше с вдишвания и издишвания и все пак казваше толкова много.
No comments:
Post a Comment