Глупост

Той обещаваше бързо, сигурно и болезнено разбиване на сърцето с много белези, мъчителни спомени и дълъг период на възстановяване. Имаше мил поглед, дръзки ръце и бадемови устни, на които никоя не казваше "не". Ухаеше на грешка с цигарен дим, но малко по-сладко и въпреки че всички знаеха, че от него много боли, като жертвени агнета му предоставяха грешните си тела. Любовта му пречистваше сърцата им - колкото и мъже да е имало вътре, прекарат ли една нощ с него, оставаше само той.

Тя напиваше бързо, като евтино вино и също като след евтино вино, след нея много болеше глава. Приличаше на есен, с коса от дъб, карамелени очи и устни от мед. С тяло на богиня, високомерен кралски поглед и блага ангелска усмивка, тя влизаше в мислите ти и оставаше там. След време всичко ти напомняше на нея - начина, по който новата ти любов си отмята косата, кръстосването на краката на жената на бара, аромата на сутрешното кафе, движението, с което колежката ти си издърпва ципа на чантата, тракането на токовете на съседката по коридора и всеки нежен жест на всяка жена, която срещнеш.

Наричаха ги демони, ангели, магьосници, лечители и проклятия. А те бяха просто две объркани същества пълни с въпроси, като две причини, които си търсеха поводи да се случат, като две частици, които трябваше да се сблъскат, за да произведат чрез триенето си светлинка. Години наред се разминаваха в галактиките от човешки отношения, където нямаха място. Запълниха сърцата и мислите на много, но всеки оставяше у тях само празни спомени.

Един слънчев ден, в един голям град, той я видя на отсрещната страна на тротоара. Най-накрая се намериха.. Тя веднага го позна и замръзна, той също. Останаха в това си положение около 8 минути, когато той трепна, тя се обърна и тръгна на дясно, а той - на ляво..

Така, малко преди да започне, всичко между тях приключи за 8 минути и 13 секунди, от страх..