в началото

Тя обу високите си тънки токове, онези с които бе пробола съзнанието му някога преди, когато се учеха да обичат. Облече новата си дълга зелена рокля от коледната разпродажба, наметна дънковото яке, което един приятел й бе откраднал от магазин за дрехи втора употреба, изтри работния грим от лицето си, оставяйки само бледото червило. След това в най-красивата си форма започна да събира всяка малка прашинка от себе си в дома му.

Взе си последната останала чиния от комплекта за двама, който купиха на първата си годишнина - дата, която измислиха сами и празнуваха по различно време всякога. Прибра четката за коса, с която той я приспиваше късно вечер, решейки буклите й. Събра бельото, което той й бе купил в седмицата, когато си подаряваха бельо, както и 30-те чифта чорапи със заешки пух, който мъжът, който понякога познаваше, й подари за една Коледа, за датоплят. Откри всички малки бележки, който му оставяше из къщата като здравей, косата ти стърчи, обичам да ме решеш, ухаеш прекрасно, лилаво, хей, страннико, намисли си желание да ми се обадиш и т.н. Отвори плейъра с музиката, която се научиха да слушат заедно и премести всичко в папка, която отдели в една стара флаш памет, след което скри и нея.

Отвори гардероба и от него извади роклята, с която прободе съзнанието му някога преди, когато се учеха да обичат, както й правите дънки, който облече на първото им кино заедно. Намери и бялата тениска с малко червено петно от последния сандвич, който изядоха, както и дантеления сутиен от най-хубавата им вечер в малкото италианско село, чието име така и не запомни. Всичко изглеждаше толкова грозно сега, дори любимите й шоколадови бонбони, с които се замеряха през уикендите, сега горчаха. Когато събра и последното парченце от присъствието си, тя затвори кашоните и ги прибра в килера му, след това взе старата си кредитна карта, кожена чанта от майка си и ключовете от колата на татко и започна отново да се учи да обича.


През цялото време той я гледаше от десетките снимки, висящи от стената, без да обели и дума. Знаеше, че не трябва да я спира. Тя беше най-хубавото нещо, което може да се случи на някого, а в морето имаше още тонове риба.

1 comment:

  1. Но защо е прибрала вещите в килера му? ...и започна отново да се учи да обича...готова да прободе нечие друго съзнание...

    ReplyDelete

Followers