Сбогувания........

Поеми си въздух, поеми го дълбоко. Затвори очи, понякога помага. Сега усили звука и просто слушай. И аз ще слушам.

Не ми говори, казали сме си всичко. И не мисли за мен, нищо, че аз мисля за теб, ей сега ще спра. Не се чуди как съм, не съм добре. Не ми липсваш... Просто някак ми е празно.

Не ме търси, изкуствено е, достатъчно сме лъгали околните. И въпреки че в съзнанието ми отново се прокрадва плашещата мисъл, че може би си тук за да останеш, знам, че не бива. Ние не умеем да сме заедно.

Да, ужасена съм, но няма да си тръгна. Никога не си заминавахме от гордост, бягахме от страх. Но каквото ще става, да става, аз съм тук, няма да мърдам. И моля те, не ми дръж ръката! Нали все доказваме, колко сме силни. Нека видим..

Не, няма да сме щастливи, нито сега, нито утре, нито скоро, нито с теб, нито с някой друг. Обречени сме вечно да искаме повече и да не се задоволяваме с ничие "всичко".

Много хора наранихме. Все им повтаряхме, колко са добри, но ние не сме. И всички искаха да ни променят, да ни нагаждат към себе си.

Само аз те приех какъвто си, само ти не искаше да ме променяш... Всъщност защо дойде? Казах ти да не го правиш. Пак си сам, нали? Ти идваш само, когато си сам. Болеше ли я много? Крещеше ли? Теб не те боли, нали, но ти е някак празно...

Ела насам и ме прегърни, само ти ме стопляш, а ми е студено ей тук, около празнината.

Ако искаш пренощувай тук, но си тръгни преди да се събудя. Мразя сбогуванита...