Когато магията се счупи..

Когато магията се счупи онази лятна сутрин, докато навън валеше, Мози стана, облече се и излезе да тича. Тя мразеше да тича сутрин сред всички тичащи, чувстваше се като болт във велосипед. Но без магия не можеше да диша в ателието си.

Знаеше, че след 4 часа всичко щеше да е наред. Магията щеше да е възстановена и големият апартамент, който Мози обитаваше, отново щеше да е пълен с хубаво чувство. Тя живееше на последния етаж в стара сграда в центъра на града. Жилището й представляваше една голяма стая с размерите на етаж с няколко прозореца в светлосиньо и оранжево. Нямаше стени, така мислите й можеха неограничавано да се лутат на хиляди посоки, както обичаха.

Тя обичаше да се събужда рано сутрин, да се протяга в леглото и да обхожда със сутрешен поглед всичко наоколо, за да се убеди, че нищо не е нахлувало, нарушавало и разрушавало цялостта на хаоса царящ тук - като чистачката или майка й, например. След това отиваше в другия край на стаята и си правеше кана с лимонада, която пиеше целия ден, слагаше я в хладилника и заставаше под душа за 9 минути. Накрая, точно преди да се обади на Зак, поливаше магията си с малко преварена вода и излизаше за работа.

Със Зак говореха всяка сутрин, за около 30 минути по пътя към работа. Винаги се уговаряха да се видят вечерта, но все нещо се случваше, така че срещата да не се състои - външни неща, не нежелание - като крава в линията на метрото, слънчево затъмнение, допълнителна работа, среща с мама, татко и старата бавачка и т.н. и така от месец.

Срещнаха се на една сергия за стари касетки и едва не се сбиха за една на Rolling Stones от времето, в което все още не се е знаело, че ще станат легенди. Накрая тя му я отстъпи, пиха кафе, спориха за музика, за музика и за малко музика, ядоха диня и се прибраха заедно в ателието й.

Той с часове разглеждаше столовете, които тя правеше, нея, столовете, нея, нея, нея, нея. На сутринта си обещаха да се видят за вечеря и така до онази сутрин, в която магията се счупи.





8 се случи. Оставаха 14 часа, телефонно обаждане, 28 минутен разговор, уговорка за вечеря, работа, три нови стола и един счупен крак, сандвич, малко хип хоп, малко джаз, малко фънк, фъстъци с млечен шоколад и пържени фъстъци, нова рокля, вечеря и лек топъл дъжд, секс и две препълнени чаши с лимонада до края на света, но Мози все още не го знаеше..



2 comments:

  1. Имам чувството, че има малко автобиографични нотки в тази притча или поне някои от ситуациите са се случвали вече не на Мози а на Мими :)

    ПС: Днес ми е ужасен ден :) до сега нищо не можа да ме усмихне, освен исторяата за магията :) Няма някакъв повод от сорта на годишнина на блога или рожден ден :) но се радвам че пишеш такива "небивалици" :)

    ReplyDelete
  2. благодаряяя, много мило :)

    ReplyDelete

Followers