една цигара време

- Може ли да постоя до теб?
- Заповядай!
- Цигара?
- Не пуша.
- Браво!
- Да се запознаем...
- Искам просто да споделя момента ти. Мисля, че това е по-силно от това да си знаем имената.
- Мхм. За какво мислиш?
- Колко пъти ще светне червено, преди да изгори цигарата ми.
- Интересно.
- Вече са 3.
- Винаги ли заговаряш непознати и пушиш до тях?
- Предпочитам да не говоря, но ти ми задаваш въпроси.
- Извинявай! Искаш ли да пием кафе ей там и да си мълчим?
- Би било хубаво. Ти може да говориш, просто не ми задавай въпроси.

...

- Какво ще пиеш? Извинявай! Може да ми го напишеш ето тук и ще ти донеса.

"Вода"

- Окей! Веднага се връщам... Все пак се казвам Иво. Винаги съм живял тук. Работя в офис. Управлявам хора. Мечтая да имам ферма за коне. Влюбен съм в приятелката си. Мисля, че малко хора могат да го кажат. Колко пъти светна червено?

"Изпуших си цигарата"


- Красива си. Очите ти светят. Изглеждаш нервна. Когато съм нервен, заставам на един крак, броя до 100 и ми минава.

":)"

- Обичам сладко. Обичам да готвя. Не обичам жълтия цвят. Имам куче. Щастлив съм.

"До скоро"




2 comments:

  1. Защо никога не срещам такива непознати?
    Липсва ми това очарование.

    ReplyDelete
  2. ех, да. и аз не срещам такива...

    ReplyDelete

Followers