Целият си летен петъчен следобед прекарах на една пейка, в едно малко паркче, ядейки орехи, четейки книжка и слушайки хората наоколо. Чувствах се като в документален късометражен филм за животa в този парк...
"Ти, на мен ли си по-добър приятел или на Ники?"
"Всички в училище те мразят, защото си досадна и само ти гледаш H2O!"
"-Аз не мога да не пуша. Няколко дни без трева и...
-Аз искам да се изнеса от къщи и да видя какво ще е. В нас ще имам само телевизор и гъби.
-А бе, не знам брато, може да направиш някоя беля с тея гъби и.. и да не изчезне телевизора."
"Ти за каква се мислиш? Защо той да е гъз, а ти да не си гъз?"
"Бате, най-много са ме наказвали в предучилищната бате. Христо и Цецко бяха до стената редовно бате."
"-Брато, цялата матрица я знаех на изуст бате, иначе добре, че нашите плащат редовно нета...
-Моля те, престани да плюеш!"
А книжката, тя е божествена. 5 часа не можах да спра да я чета. Кара те да фантазираш, да мечтаеш, да халюцинираш (трябваше да кажа на онзи, че може и без гъби..) и през цялото време внушава едно страхотно лятно, топло, мило, канелено, какаово, нежно, маргариткено, теменужкено, жълто-оранжево, примесено с лилаво настроение. Намира се трудничко, защото не е нова, но пък си заслужава всяка секунда обикаляне из нажежена София.
Колекционер на любовни изречения, Александър Секулов (в крайна сметка я има в книжарницата на Ciela в Mall of Sofia).
A ето и любимият ми откъс от това, което прочетох:
Наско Х. спеше в "Рембранд скуеър хотел" в Амстердам, когато жената, населила го с толкова пустини за прекосяване, отвори очи...
Ще премине боса към банята, ще събере последните си спомени, ще ги прибере грижливо сред балсамите за тяло, ароматите за коса, четките и гребените, за да ги положи на дъното на кожения куфар. После ще отвори вратата, ще излезе от живота му бавно, но неотстъпчиво, за да е напълно сигурна, че му е подарила единствената вечност, постижима за мъжа... Всичко това жената знае, докато усеща как тялото на Наско Х. избледнява в извиращата северна светлина на Амстердам през онова така далечно утро. Тогава тя отваря очи и казва с непоколебима яснота:
-Още не съм се събудила.
No comments:
Post a Comment