Широко затворени очи...

Очите ми ме молеха да спра да гледам, очите ми твърдяха, че съм луд. Луд за да ги карам да се взират и да те търсят там, там където отдавна не си и няма да те има. Очите ми казваха, че са те виждали и друг път. Очите познаваха много преди мен и знаеха как бързо се променяш и изчезваш. Няма смисъл, няма смисъл на сила да ги карам да търсят в теб това, което нямаш, но което щях да видя. Не ги послушах и ги държах отворени. Когато ги затворих беше късно, защото бях те пуснал вътре в себе си и всичките ми думи и желания бяха приели формата на твоите движения. Сега докато те изтръгвам от сърцето си си мисля, не е ли смешно това, че докато гледах с отворени очи не забелязах нищо и трябваше да ги затворя за да видя. Очите ми ме моляха да спра да гледам, очите ми твърдяха, че съм луд за да ги карам да се взират и да те търсят там, там където отдавна не си и няма да те има... И трябваше да ги затворя за да видя.