под чаршафите

Представи си лято, топло и жълто лято. Представи си поле, голямо зелено поле. Представи си макове, хиляди червени макове пръснати из него. Представи си чаршафи, стотици бели чаршафи прострени по полето. Представи си две деца, момиче и момче, как тичат из полето между чаршафите. Представи си как те как падат, как плачат, как се смеят, как подскачат, как играят, как растат между чаршафите, как се влюбват на полето, как се любят сред маковете, как се смеят, как се лъжат, как си изневеряват и пак плачат, и пак си обещават вечност и пак правят любов в зелената трева, току що посрещнала росата. Представи си как през това време чаршафите преминават през всички природни капризи - дъжд слънце, прах, вятър, сняг и т.н. точно както душите им се сблъскват с прищевките на живота, докато един ден не се събудят на средата на лято, горещо и кафяво лято. Полето е сиво-черно, маковете отдавна ги няма, а чаршафите, пропити в мръсотия мрачно се поклащат от изгарящ вятър. Момичето и момчето още се лутат в полето, заобиколени от сенки на нищо незначещи хора. Представи си как един ден той решава, че иска ново начало, че иска да започне на чисто и първо ще изпере чаршафите, надявайки се така да поне малко да прочисти душата си. Тогава тя го хваща за ръката, поглежда го и му казва, че не му го позволила за нищо на света. Чаршафите може да са мръсни, но са пропити със спомените им и ако на чисто означава да изпратят в забравя всеки миг под чаршафите, то тя предпочита да живее в кал. Той хваща другата и ръка и те напускат полето. Представи си как чаршафите изгарят и как от пепелта, на мястото на зеленото някога поле, пълно с макове, се ражда нежна и крехка портокалова градина, готова да попие следващата любовна история.

No comments:

Post a Comment

Archive

Followers