Времето спря

Днес времето спря... Малко след като възрастната жена продаде четиринайстото си пакетче фъстъци за деня, а продавачът на съседната сергия за трети път увеличи доматите. Малко след като Иванка от втория етаж разсади мушкатото, а Гинка от петия си изтърси чергата. Малко след като момченце падна и си обели коляното, куче подгони котка, която гонеше гълъб, а друго куче за поред път подскочи до стопанина си. Малко след като свърши смяната на пощальона и той даде последното си писмо на жена, очаквала го вече 23 години. Малко след като той и купи сладолед и се отправиха към пейката, на която се бяха запознали. Малко преди тя да го целуне и да си замине, и възрастната жена да продаде седемнайстото си пакетче фъстъци, а продавачът да намали за първи път днес цените на доматите. Малко преди Иванка да разсади паричките, а Гинка да си изтупа възглавничките. Малко преди един слабичък гълъб да успее да грабне троха от хранещо се момиче, избягвайки, котката, която успя да заблуди кучето много преди това. Малко преди жената да разбере, че е станала грешка и писмото не е за нея. Точно, когато погледите им се срещнаха, тя се приближи към него, затвори очи и тогава... времето спря. Една капка топящ се сладолед застана някъде посредата между ръката и и земята и замръзна, цигареният дим от мъжа на съседната пейка стоеше неподвижно на метър от лицето му и не помръдваше, остана така около 10 секунди, преди да се слее с възхуха наоколо и да изчезне завинаги, точно както и тя щеше да изчезне след минути. Но сега времето беше спряло, сякаш искаше да им подари още няколко секунди един на друг, още малко лято. И така 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и животът продължи нормалния си ход.