Мaster Mimi и лимонадата

В една топла октомврийска нощ ММ се разхождаше през галактиката от спомени, разположена почти до самия седми център на вселената, и си мислеше за пустини. Пясъчният човек отново бе намерил начин да напомни за себе си чрез редица предмети, палитра цветове и петолиние звуци, които се изсипаха почти изведнъж в съня й миналата вечер. Той ги беше изпратил без бележка, послание, надпис, само с аромат на мента и вкус на абсент.
Тази негова самоувереност я дразнеше, побъркваше я мисълта, че на него просто не му пука. И въпреки че отдавна те не споделяха една и съща вселена, ММ се чудеше:::
Кога ТОЙ ще се превърне в ОНЗИ? Как да изпълни това свое решение и къде да скрие всички спомени?
Защото не се изправяше пред тази ситуация за първи път и не за първи път искаше да забрави, но ММ обичаше пустинята, харесваше допира на нажежен пясък, сушата и топлината, очакването, че зад всеки хълм, той ще се издигне от песъчинките и ще се огледа намусено, ще я съзре, ще се усмихне и ще пият лимонада...