детето и чудовището

.. и там, на върха на кривия хълм ужасното чудовище срещна малкото дете. Детето вдигна големите си очи към него, обходи с тях всяка гънка на лицето му и прошепна с мек глас "Помощ.. Моля те, пази ме от чудовището, изглеждаш голям и силен.. Изгубих се и ме е страх. Моля те, пази ме!"

От този ден нататък те станаха най-близки приятели. Чудовището пазеше страхливото дете от целия жесток свят, както пазеше перата по корема си. Детето порасна под крилото му, докато обикаляха света с чанта пълна с мечти и джоб с неизпълнени обещания. Заедно си измисляха животи, прекрояваха съдби и създаваха истории. Доверяваха си най-съкровените страхове и тайни. А понякога с дни просто мълчаха, дишайки другия и това им стигаше. И така, докато един ден..

Детето порасна и историите на чудовището му дотегнаха. То реши, че е готово да опознае света само. Тръгна и години наред се лута сред зловещ вятър, завистлив сняг и много омагьосан прах.

Един ден изчака да завали и се покатери по кривия хълм разплакано, защото в дъжда сълзите не си личаха. Чудовището стоеше там само и пръскаше лава към малък град в дъното на долината. Детето вдигна глава към него и го погледна с големите си очи шепнейки "помощ". Чудовището дори не се обърна към него.

Мина малко време и то пророни една сълза, само една, като че ли огънят бе изпарил всичката вода в тялото му.