directions



За минутата мълчание, с която тя го удостои превключвайки безжичната им комуникация на изчакване, той си помисли, че има власт. Колко самопозволително от неговата половина на особените им отношения, основаващи се на няколко бързи разговора, няколко сънувания на едно и също място за по едно слънчево затъмнение и дори по-малко от няколко примигвания в обща посока.


Каква власт можеше да има той? Беше просто част от пъклен план за вътрешно усмихване, записан в "Дневниците на късите панталонки", а и винаги я е гледал като вкусен нюйоркски сандвич без маслини с допълнително чили сос.

Тя беше от онези мисли, за които се пишат арт албуми, но които не гледат на теб с висша вдъхновена мисъл. И ако можеше да избира между него и нов дом за стъпалата си, тя би избрала апартамент с шест стаи, голяма тераса и високи прозорци без пердета, от който рано вечер се виждаше най-красивата електрическа половина на града.

Той от своя страна гълташе женски сърца по-бързо от бягащ щраус и също толкова бързо ги изплюваше предъвкани. Чукаше с толкова любов, че отсреща плюеха щастие и беше най-щастлив, когато откажеше да се влюби.

Да, той имаше власт, колкото луната да стигне слънцето и обратно. Но освен нея имаше и мъничката разлика, която го правеше леко "по", и това бяха онези минималистични примигвания с къс брой, които те споделяха в еднаква посока. Защото в онези малко моменти на съзерцателна интимност между тях и света, кръгът в духовните им тела се затваряше и те чувстваха цялост. От онази неповторимата, от която малко са опитвали и за която никой никога не разказва.






3 comments:

  1. ..и после жените не били материалистки.. :) цитирам.. "между него и нов дом за стъпалата си, тя би избрала апартамент с шест стаи.." :X

    ReplyDelete
  2. welcome back, другото няма да го коментирам

    ReplyDelete
  3. :) Някой май е кисел.. :)

    ReplyDelete

Followers