малко след края на деня

Улицата беше празна. И както беше празна, нощта изглеждаше толкова пълна.
Въздухът беше леден. И както беше леден, тя беше толкова топла.

Прозорците бяха тъмни. И както бяха тъмни, пазеха толкова сънища.

Телефонът потъваше в тишина. И както мълчеше, й разказваше приказка.

Връзките на обувките й бяха развързани. И както бяха развързани, се готвеха за пътуване.

Пръстите й трепереха. И както трепереха, пишеха песен. 

Очите й се затваряха. И както се затваряха, забелязваха прелитащите гълъби. 

Виното се изливаше в устата й. И както се изливаше, не я напиваше.

Светът спеше. И както спеше, й се искаше да не се съмва така веднага.