Нютон и Везувий

Нютон беше голямата риба на селото. Само той от децата в махалата можеше да брои след 17, а за разлика от повечето възрастни успешно събираше и трицифрени числа. Но тези му сметкаджийски умения му стигаха, колкото да отиде до другото село и обратно, не заради тях Нютон беше голяма риба, а заради другото село. Малцина бяха ходили там и единствено Нютон се върна, всъщност се връщаше, защото детето прекарваше по около 5 часа там всяка седмица. Така от детето на месаря за малко повече от две години, Нютон стана средно голяма риба - мисли си за черноморска акула - след още няколко месеца и титлата "голяма риба" му се случи - тук вече мислим за бяла акула.

Вероятно няма да навреди да изясним и особеностите около другото село. Двете места се намираха на равни разстояния едно от друго, но "другото село" (ще го наричам така за сега, защото около името му още се водят спорове, между трите основни ромски рода, които го населяват) било по-близо до града и съответно 3 идеи и четвърт по-цивилизовано (въпреки, че направо изнасилвам думата "цивилизован" като я използвам тук). Всъщност важността му не се дължеше на това, а на факта, че в селото имаше майстор на сапунени мехури, гледачка на шоколадови пръчици и ездач на орхидеи на име Везувий.

За разлика от останалите забележителности, Везувий не беше роден тук. Той израснал във фермата за захарен памук на баща си, а страстта му към опитомяването на орхидеите се родила няколко десетилетия по-късно, по време на един поход през долината на изгубения карамфил, където карамфили от хилядолетия не растели - не им понесла почвата, за сметка на това орхидеите се справяли чудесно.

Там Везувий се влюбил за първи път в Мадмозела. Тя била най-вълшебното създание, което природата можела да създаде и най-опитният ездач, който долината била виждала. За да я спечели Везувий трябвало да стане по-добър от нея. Месец след посвещаването му в тайните на ездачите, той се явил на изпит. Състезанието, което трябва да му осигури титлата Ездач на долината се провело под дървото на Голямата хищна орхидея. Въпреки че тя била известна със своята свирепост, те не били подготвени за факта, че орхидеята очаквала малки и по този повод била крайно предпазлива и опасна. Везувий се изправил смело пред гигантското растение, извадил ласото, но уви, то не оказало достатъчно здраво и тя погълнала влюбеното момче. Мадмозела скочила в устата на звяра и го измъкнала. За съжаление не успяла да спаси себе си. От тогава Везувий се превърнал в най-добрия ездач не само на долината и когато се почувствал достатъчно готов се изправил пред омразната и китка и с два ритника не като Чък Норис и съсипал красивите венчелистчета - да е грозна било по-голямо наказание от смъртта.

Отклоних се, та Нютон. Ами, Нютон срещна Везувий на възрастта от 852 години във вишневата градина до кладенеца на северо-западното слънце. И след няколко ферментирали вишни ездачът го покани в колибата си, където всяка седмица му разказваше по една история от живота си. Разказа му как преборил лъвската орхидея от Хималаите и как освободил цяла държава от господството на стадо квадратни орхидеии, както и как срещнам ММ, докато се лутал из Mimiland за нови подвизи.

Тук Нютон се научи да пише, да чете, да брои след 17, а след няколко десетилетия измисли и някакво питие от ферментирали вишни, което продаваше незаконно и така си изкарваше хляба и този на селото.